Защо е нужно да умеем да излизаме от астралния свят, да знаем техники за това, ако големият проблем е да се задържим в него? Още повече аз самият неведнъж съм отбелязвал, че не си струва самостоятелно да излизате от фазата, за да не губите време за усвояването на този свят. Тази теза също влиза в постулатите на аингера. Но винаги трябва да знаете аварийния изход от всяко място, още повече толкова необичайно. Съгласете се, че е много по-спокойно да се занимавате с това, ако знаете как при необходимост да си тръгнете.
Какво ли не се случва в живота… Например във фазатаможе да си спомните за среща, за която вероятно закъснявате, или от реалния свят до вас може да дойде информация за събития, изискващи спешна намеса. Може да стане всичко, затова трябва да можем да напускаме бързо фазата. Не бива да се мисли, че абсолютно винаги възникват трудности с излизането. Излизането става бързо и леко.
Техниките за излизане от фазата в началните стадии на заниманията с аинг са много важни за вашия комфорт от психологическа гледна точка. В началото често има силен страх. Той, разбира се, преминава с натрупването на опит, при неговото възникване не трябва да излизаме от фазата, а трябва просто да го преживеем. Но всичко трябва да става в разумни граници. Ако във вас се породи твърде силен страх, разбира се, по-добре е веднага да влезете в тялото и да отложите това за друг път.
Това, че излизането при желания от фазата не е толкова лесно, сте видели от моите записи от началния период. Цял живот ще си спомням неприятните усещания, свързани с това. За целия ми опит мога да се спомня няколко десетки произволни излизания от фазата и само някои от тях бяха лесни. Във всички останали случаи това беше много трудно, понякога ми се струваше, че дори е невъзможно, а когато има и страх, работата се проваля. И всичките тези трудности възникваха поради липсата на необходимото отношение към начините за излизане от това състояние.
Всички техники на осмисленото напускане на фазата се основават на максимално спокойното състояние на съзнанието и на астралното тяло. Главният съюзник на дълбоката фаза е активността. В техниките за задълбочаване на фазата тя заема едно от водещите места по заслуги, затова е смешно да се активизираме с цел влизане в реалното тяло. До това, разбира се, не можеш да стигнеш бързо сам, защото ние сме свикнали да започваме всякакви действия веднага след достигане на целта. А тук работата е друга. Трябва да извършваме действия, но да са много прости, в отпуснато състояние и най-важното – правилни, в нужната посока.
Колкото по-голяма е активността, толкова по-дълбоко е състоянието на фазата –това е един от главните постулати. Всеки път, когато използвах някаква активност при излизане,аз все пак успявах да вляза в тялото, но за това се изразход-ваше много време и много усилия. Заедно с тези психологически преживявания не мога да нарека ефективен този начин за напускане на фазата. Когато се намираш в ситуация, в която дълго не можеш да получиш достъп до собственото си тяло, може да се породи всякаква мисъл, включително и за приближаваща смърт. Затова не е странно, че почти винаги неуспешните опити са придружени от засилващ се страх. По-нататък всички събития стават по възходяща спирала: повече активност – по-далече от влизане в тялото – повече страх – още по-голяма активност – още по-дълбоко потапяне във фазата – още по-голям страх и т. н. Така можеш и да полудееш, затова хората със слаби сърца съветвам внимателно да прочетат следващите три техники:
Техника № 8 (1) Излизане с помощта на концентрация върху палеца на ръката
По принцип вместо палеца на която и да е ръка можем да използваме всяка част от тялото, която можем да мърдаме. Тази техника е много разпространена и в повечето случаи за концентрация неизвестно защо се предлага палецът на дясната ръка, но на мен ми се струва, че няма голяма разлика кой е предметът на концентрацията. Важното е да я има.
Смисълът се състои в опита максимално ясно да усетим реалния палец на трафарета, но в никакъв случай на фан-томното тяло. При опит да направим това астралното тяло, където и да се намира, започва да се връща в трафарета. След това трябва да се успокоим и да се опитаме да почувстваме всяка извивка и всяка клетка на нашия палец. При това не трябва да правим други движения, нужно е напълно да се концентрираме, иначе се изисква повече време за влизане в реалното тяло. Това е много проста и лесна техника, затова е популярна повече от другите.
Техника № 8 (2) Излизане чрез усещане за дишане
В никакъв случай не трябва да бъркаме тази техника с техника № 5 (3), която се използва за задълбочаване на фазата. Тяхната прилика е само в процеса, в който се извършват манипулациите.В дадения случай трябва да се концентрираме не върху процеса на дишане, а върху неговите усещания. Както вече се каза, дишането остава единственото свързващо звено между двата свята. Затова чрез него можем да отидем в паралелния свят и от него в другия и обратно. Нужна е концентрация върху всички усещания, които се създават благодарение на вдишването и издишването, като започнем от опита да почувстваме в себе си движението на въздуха и свършим с разширяването и свиването на гръдния кош. При това е нужно да имаме усещания на трафарета, а не на второто тяло. Лесно е да се върнете в трафарета, ако не сте в много дълбока фаза, в противен случай се възползвайте от предходната техника.
Техника № 8 (3) Излизане чрез отпускане
Учудващо е, че отпускането спомага както за влизане, така и за излизане от фазата, защото въвежда в междинно състояние, нещо като лек транс, при който има контрол на тялото.
Техниката е елементарна: отпуснете се и скоро ще усетите трафарета, след което продължете отпускането в него. Отпускането трябва да бъде не само физическо, но и психическо. Не трябва да се вълнувате и е нужно да сте сигурни в положителния резултат от тази техника – така той наистина ще бъде такъв. Процесът може да заеме от 10 до 40 и повече секунди в зависимост от опита.
