Не е чудно, че дълго време съществуването на ОИТ абсолютно се отричаше от официалната наука. Това е ставало с много области на битието, които са твърде сложни за разбиране, още повече такива, свързани с мистиката, обвила и ОИТ.
Но през последните десетилетия се наблюдава явен процес на реабилитация на много неразбираеми явления, към които преди е имало недоверие. Почти всички свръхсетивни способности бяха обяснени по някакъв начин, но главното е, че на тях започна да се обръща сериозно внимание и да се разглеждат не като приказка, а като нещо неизследвано. Наскоро се появи изразът, че приказката свършва там, където започва науката.
Колкото и да е тъжно, всички изследвания на ОИТ в дадения момент в голяма степен се основават на теории. Това позволява на всеки в домашни условия да разработва свои лични хипотези. Резултатът от подобна разумна дейност може да бъде не по-малко компетентен от този в професионалната научна среда.
Но във всеки случай аингът няма да се ползва с уважение и доверие, а следователно няма да бъде широко разпространен, докато именно хората на науката не се заемат свсички сили с този въпрос. В крайна сметка само те могат даоткрият истина, която би изяснила всички аспекти на тази тематика.
В дадения момент научният свят достатъчно ясно е разкрил само повърхностните физиологични характеристики, свойствени на ОИТ. Специално по този въпрос са правени малко проучвания, но затова пък за изучаване на съня има множество експерименти. Сънят, както беше отбелязано, есъстояние на организма, много близко до ОИТ. Освен това съществува много популярна хипотеза, на която ставам все по-убеден привърженик. Тя предполага появата на извънтелесни усещания в момента на фазата на краткия сън (ФКС), при която, за разлика от обикновения сън, е налице осъзнаване на ставащото и самото преживяване е по-ярко. Ето защо, ако изясним информацията за обикновения сън, така мо-жем много да разберем и за ОИТ.
Особено усилено започва изучаването на съня през 50-те години на ХХ век, когато известните американски сомнолози от руски произход Натаниел Клейтман, ръководител на лабораторията по изследване на съня в Чикагския университет, и неговият аспирант Юджин Азерински за първи път откриват фаза на съня с бързо движение на очите по време на експерименти за връзката на биоритмите и вегетативната нервна система при бебетата. С течение на времето бебетата са заменени от доброволци и, разбира се, от животни, основно котки – тогава именно започва епохата на изследване на съня, макар че в дадения случай всички усилия са насочени към изучаване на ФКС или бързото движение на очите – РЕМ (от REM — rapіd eyeѕ movement). Разбира се, движенията на очните ябълки по време на съня са били забелязани и по-рано, но на никой не му е дошло наум, че темогат по някакъв начин да бъдат свързани със съня и съответно никой по-рано не ги е съпоставял с електроенцефалог-рамата.
В продължение на векове тази тема е вълнувала умовете и фантазията на поети, писатели, художници, философи, психолози, психиатри, биолози и физиолози, сомнолози и невро-физиолози, футуристи и обикновените хора, което винаги е давало силен тласък за изследване на съня и всичко свързано с него, затова най-общо казано с такива изследвания сасе занимавали и по-рано, но като начало на ерата в изучаването на съня обикновено датират 50-те години на ХХ век. Трябва да отбележим приноса на английските неврофизио-лози Лумис, Хобарт, Дейвис, които през 30-те години на ХХвек за първи път класифицират стадиите на съня с помощта на показанията на електроенцефалографа, на И. П. Павлов, З. Фройд, И. И. Остромисленски, И. Р. Тарханов, А. Мосо, на френските психолози Лежадр и Пиерон, и много други.
След много търсения е било разбрано основното. Първо, сънят е генетично обусловено състояние, вродена потребност на всички топлокръвни. От всички биологични мотивации (да пие, да яде, да спи, да се размножава и да общува) сънят е най-важната. Без вода може да се живее до седем дена (и дори много повече, ако приемаме в храната си плодове и зеленчуци), без храна – няколко месеца, без секс и общуване можем да живеем дълго, но без сън човек не може да издържи и пет денонощия. Не случайно във фашистките концлагери често са прилагали като мъчение лишаване от сън, което бързо е довеждало до обезумяване на човека.
Още през 19 век необходимостта от сън е станала обект на подробно изучаване. Оказало се, че кучетата загиват на десетия ден без сън, а плъховете могат да издържат до две-три седмици. Делфините пък спят и бодърстват едновременно, просто първо спи едното полукълбо на мозъка, а после – другото. През 1869 година американските лекари Патрик и Гилбърт правят първите експерименти с хора. Резултатът бил винаги един и същ: на третото денонощие хората започват да халюцинират и фактически да сънуват наяве. На петото денонощие човек се намира на границата на смъртта от обезумяване. Но дори след няколко безсънни дни е нужно да поспи само няколко часа и човек отново става нормален и самият той едва ли може да даде разумно обяснение за тези “сиви дяволчета”, които е виждал преди, защото сега това му се струва неразбираемо.
Мисля, че за читателите ще бъде интересно да прочетат не за научните експерименти по лишаване от сън, а за моите собствени, които съм изпробвал върху себе си.
В продължение на почти три и половина денонощия аз почти не бях спал. Почти, защото понякога на третото денонощие аз все пак буквално се отнасях, щом седнех някъде, но с неимоверно усилие на волята заставях себе си да стана от пода, когато падах заспал. Няма защо да казвам, че само по себе си това преживяване е крайно тежко. Но най-интересното започна след три дена. Много се учудих, когато за първи път чух как говорят шкафовете. Отначало се опитвах да намеря на това някакво логично обяснение, но постепенно подобни неща напълно ме погълнаха и аз престанах да ги възприемам като нещо необикновено. Аз не подозирах в каквото и да било говорещите с мен невидимки, с които играехна различни интересни игри, бягащите табуретки, които мно-го се караха и се държаха страшно непристойно. Общо взето, това беше истинска лудост, сънища наяве, истински халюцинации. При това ако чувах глас, аз го чувах реално, това не бяха някакви нереални звукове. Но ако виждах нещо, не го виждах истински. От една страна, например виждах нормалната обстановка в дома, но не знам защо бях абсолютно сигурен, че там бяга табуретката, а тук мърдат цветята. Аз не го бях видял, но точно знаех, че това е станало, не се съмнявах в него и се държах в съответствие с околните събития. Когато внезапно пристъпът на лудост ме отпусна (след б часа!), буквално за една секунда престанах да разбирам себе си, своите действия и видения, които се бяха случили преди малко. В този момент реших все пак да легна, за да не направя нещо опасно в това трескаво състояние. След 12-часов сън се почувствах напълно отпочинал и душевно здрав.
Този експеримент ясно ми показа цялата важност на съня и сега с подозрение се отнасям към приказките на хората, че не са спали 3-4 дена. Това може да се чуе сравнително често, но хората просто често заспиват без да усетят или после им се струва, че това е било за кратко. Не е възможнода се направи преоценка на съня, затова не обръщайте внимание на тези, които твърдят, че са постигнали нещо в живота, като максимално са се лишавали от това удоволствие.
Нормалният сън при хората се оформя след 10 години, когато на организма вече не му е нужно толкова много времеза растеж. Преди това децата спят не само повече, но самият процес се различава от този при възрастните по някои параметри на цикличността. На 40-45 години започва стареене на съня. Много хора над тази възраст мислят, че сънят им се нарушава и поради това спят лошо, но всъщност сънят също остарява, както и целият организъм. Защо на нито един 80-годишен човек не му идва наум да бяга бързо като 20-годишен, а иска да има сън като на млад човек. С остаряването сънят става все по-повърхностен, организмът вече не се нуждае от растеж, който става само в дълбоките стадии на съня, когато започва да се отделя самотропният хормон (хормонът на растежа). Но за заниманията с аинг възрастните хора имат повече възможности поради повърхностния ха-рактер на съня, което ще стане ясно от следващата информация.
Отдавна хората са забелязали, че по време на съня отслабват само процесите, които имат отношение към връзката на организма с външната среда. дейността на останалите системи (кръвоснабдяване, храносмилане и др.) не отслабва, а по-скоро се видоизменя. Още Хипократ е определял съня като отслабване на живота на външните органи и усилване на вътрешните: с други думи, сънят е като че ли другият живот на организма. Бодърстването се отличава от него само с обединяването на всички елементи на организма за въздействие върху околната среда.
За изучаване на съня учените използват следните характеристики в неговата структура: мозъчна биоактивност (ЕЕГ – електроенцефалография), движение на очите (ЕОГ – елект-роокулография), мускулна биоактивност (ЕМГ – електромиография), кожно-галваничен рефлекс (КГР), характер и честота на дишането, сърдечна дейност, визуално наблюдение и още някои други. С тяхна помощ е изяснена точната цикличност и последователност на съня.
Когато просто си лягаме и затваряме очи, трептенията на ЕЕГ стават постоянни сьс средна честота около 10 пъти всекунда – алфа ритъм, който показва настъпилото отпускане. При повторни умишлени заспивания, както и по всякодруго време, когато на организма вече не му е нужен сън, ние попадаме във ФБС (фазата на бързия сън), чиито свойства са описани по-нататък. Обикновено след отпускане ние се потапяме във фазата на бавния сън, която за разлика от фазата на бързия сън се характеризира с прекратяване на движението на очите. Тя на свой ред се разделя на 4 фази по дълбочина. В първия стадий се забавя честотата на основния ритъм, възникват бета и тета вълни (тита вълни), намалява се честотата на свиванията на сърцето (ЧСС) ичестотата на дишането (ЧД), отслабва мускулният тонус. Във втория стадий ЕЕГ имат форма на синусоида с вълни с висока амплитуда и честота 13-14 херца. В третия и четвъртия стадий (делта сънят) се появява делта активност на мозька (високоамплитуден делта ритъм с честота 0,5 – 4 херца), ритмично и бавно дишане, а мускулният тонус се снижава. Това е най-дълбокият стадий. През него ние натрупваме енергия и изработваме хормона на растежа.
После попадаме във фаза на парадоксалния сън (ФПС). Това е фазата, в която виждаме сьнищата. Тя се характеризира с бързо движение на очите (средно за една нощ около1500), ниско ЕМГ, непостоянно ЕЕГ, дихателна и сърдечна аритмия, прекратяване на изработването на самотропния хормон, колебания в артериалното налягане и повишаване на двигателната активност. Често тези характеристики се наричат ,,вегетативна буря”, което е много вярно. Дълбочина и повърхностност, пасивност и активност – толкова противо-положности се смесват в този сън. Сън ли е това? А. М. Вейнв своята книга “Три трети от живота” е нарекъл ФПС бодърстване, обърнато навътре.
После ние винаги за кратко се събуждаме (макар че почти никога не си спомняне) и цикълът се повтаря отново. Всеки цикъл продължава почти точно 90 минути, затова е лесно да се пресметне, че за една нощ ние преминаваме през 6-8 цикъла. Но колкото по-дълго спим, толкова по-малко с всеки следващ цикъл се потапяме в дълбоките стадии на фазата на бавния сън, ФБвС. На сутринта сънят става много повърхностен и често може да не се задълбочи повече от фазата на бързия сън, ФБС. Такъв повърхностен сън е свойствен на всички заспивания, когато организмът още не трябва да възстановява силите си (например дневният сън) и това е много добре за занимания с ОИТ. Средностатистически възрастният човек се намира в първия стадий на съня около 12 % от времето на нощния сън, във втория стадий – 38 %, в третия (лекият делта сън) 12 % и в бързия сън – 24 %. След множество експерименти по лишаване на човека от един или друг стадий на съня учените са стигнали до извода, че всички стадии са еднакво важни за организма на човека и лишаването на един от тях неминуемо води до много тежки последствия.
Най-интересното е, че въпреки достатъчно на брой конкретни изследвания, научните среди и до ден-днешен водят дискусия по повод причините за възникване на съня, причините за неговата необходимост. Съществуват две основни теории по този въпрос. Първата обяснява необходимостта от съня с натрупаната умора в целия организъм през деня, която се компенсира гю време на съня. Но опонентите задават въпроса: Какво може толкова много да се умори в нас? Нервните клетки не могат да се изморяват, сърцето също не се изморява, защото цикьлът на неговото свиване и разпускане продължава толкова, колкото и почивката след него (при това то не си почива по време на съня, а продължава да работи). Цикълът на възбуда на невроните трае хилядни части от секундата и на него също би трябвало да му е достатъчен отдихът след това. Мускулите, само те. Забележете, че колкото и да лежим след физически тежък работенден, няма да намерим пълен покой за нашите мускули, те продължават да се намират в напрегнато състояние. Само сънят може да ги освободи от него. Нима спим и сънуваме само заради нашите мускули?
Другата теория, информационната, обяснява съня така: ние заспиваме, за да усвоим и преработим информацията, която се натрупва през деня в нашата непосредствена памет. Мозъкът е претоварен и му е необходимо да сортира нужното и излишното.
Няма да се учудя, ако в края на краищата истината се окаже някьде между тези две теории.
А сега най-важната мисъл: ФБС е точно тази фаза насъня, в която може относително леко да се изпита ОИТ. Разбира се, самите преживявания по качество много се различават от съня, но е безспорно, че те стават в тези моменти. В научните кръгове съществува мнение, че ОИТ са всъщност сънищата, само че осъзнати, но аз не съм съгласен с това твърдение, защото обикновеният сън е много по-блед и смътен по отношение на всички усещания, затова ОИТ е поскоро едно друго състояние на човешкия организъм, което предстои да се изучава. За това говори и фактът, че наличието на осъзнаване по време на съня практически противоречи на всички теории, обясняващи това състояние на човека. С други думи, сънят и съзнанието могат да съществуват само отделно, както и халюцинациите и тяхното осъзнаване. Разбира се, че известно осъзнаване има при всеки сън, но то няма нищо общо с нашето обичайно съзнание. Именно по тази причина научният свят с всички сили толкова дъпговреме се опитваше да игнорира и да отрече ОИТ, защото това може да разруши много постулати. Това е действително особено състояние на човека, което в никакъв случай не може пряко да се асоциира с обикновения сън. Непременно трябва да се отбележи, че много практики за потапяне в променено състояние на съзнанието (ПСС) доказват, че е възможно запазване на съзнанието дори по време на делта-съня във фазата на бавния сън, но са много малко хората, които реално са постигнали това.
Право на съществуване има и още една теория в кръговете на екстрасенсите, която твърди, че по време на ФБС ние можем да се потапяме само в сферата на личната безсъзнателност, а ако запазим съзнание във фазата на бавния сън, особено в делта съня, точно по това време можем реално да отделим душата от тялото, или като минимум да се потопим в колективната безсъзнателност, което е по-сериозно от каквото и да било друго. Именно заради тази теория в цялата книга много пъти повтарям, че не отричам истинските откъсвания от тялото. Може би за това е необходимо само да се научим да запазваме съзнанието в дълбоките стадии на съня, а това най-вероятно е възможно, защото известно подобие на съня се наблюдава дори в най-дълбоките стадиина фазата на бавния сън, а сънуването на свой ред може дасе превърне в ОИТ.
Някои хора смятат, че не сънуват и по тази причина едва ли могат да се научат да имат ОИТ. Това е абсолютно невярно, тъй като цитираните Клайтман и Азерински експериментално са доказали, че абсолютно всички хора имат сънища, но просто не ги помнят. Това е многократно доказанафундаментална истина. Въпросът е в това, че хората иматразлична вьзможност да запомнят. Ако човек, който не помни сънищата си, бъде разбуден по време на бързия сън, вповечето случаи той лесно си спомня прекъснатия сън. И обратно, ако който и да е човек бъде събуден по време на бавния сън, той едва ли ще си спомни предишните сънища, което още веднъж доказва, че сънищата стават във ФБС (макар че в някои случаи е било откривано подобие на сънуване даже в делта съня, но това повече е напомняло размишляване, мислене). Щом всички сънуват, следователно ивсички могат да се научат да контролират ОИТ, тъй като сънят може да бъде превърнат в такова състояние.
