За овладяване в съвършенство на тези техники може само да се мечтае. Макар че някъде по-горе твърдях, че това е вторият по важност начин за попадане във фазата, аз изхож-] дах от мисълта, че той трябва да бъде не само ефективен, но и реално достижим за всеки човек. Но прякото попадане във фазата е твърде сложно дори за опитни аингери. Не съм убеден, че този начин може реално да бъде усвоен от всеки човек, за разлика от другите, които са достъпни за всеки. Като изхождам от тази сложност, аз съм поставил техниката на второ място по значимост.
Ако я овладеем в съвършенство, можем да открием пред себе си неограничени възможности. Под това разбирам не просто факта, че използваме тези техники, а умението да ги прилагаме по всяко време и на всяко място, дори и при много различни дразнители, които обикновено създават големи трудности. Представете си в мига, когато възникне някакво интересно вълнуващо желание, да легнете или да седнете в удобно място и да тръгнете на път. Не е нужно да чакате нощта или вечерта и не трябва да губите много време. Но това е мечта.
В реалността само един на сто души може да владее отделянето от тялото по всяко време. И това зависи в малка степен от психическата устойчивост и търпение и в голяма степен от природните дадености. Вашата природа може да е такава, че колкото и опити да правите, колкото и време да изразходвате, все едно нищо няма да постигнете. По тази причина аз придавам на тази техника второстепенно значение. Отначало е по-добре да се усвоят предишните начини, в противен случай може неоснователно да се разочаровате от аинга изобщо. Освен това за усвояване на този начин за попадане в ОИТ често просто е необходимо първо да се усвоят другите, за да разберем целите за постигане и да облекчим самото усвояване на прякото влизане във фазата.
Разбираемо е, че от самото начало аз се опитвах да намеря и да усвоя именно техниката на прякото влизане във фазата, с мен спонтанно се случваха попадения в ОИТ само чрез съня и непрякото влизане. Мечтаех да се науча да излизам от тялото когато си поискам. Като търсех активно, аз намерих много техники. Отначало се зарадвах на такова голямо разнообразие, но когато взех да опитвам това изобилие, се оказа, че почти всичко или не действа на мен, или не действа изобщо. Това положение силно ме разтревожи, но с времето ми се отдаде да усвоя прякото влизане във фазата, макар и не в съвършенство. Това стана благодарение на проявената голяма самостоятелност в решаването на този въпрос.
Но в тази глава би било неправилно да изброявам само ефективните за мен техники. Това би било субективно, тъй като хората са различни. Затова към работещите за мен техники добавих най-сигурните, които по някаква причина не действат върху мен.
В раздела за техниките за непряко влизане отбелязах, че разликата с прякото влизане е в наличието на сън, който действа като отпускащ фактор. Това означава, че и самите техники трябва да бъдат еднакви, ако заменим съня с друг начин за отпускане. Но по неразбираема причина, каквото и отпускане да използвах, такъв ефект нямаше. Вероятно защото сънят е свръхотпускащ и нищо не може да се сравни с него.
Макар че повечето техники за влизане във фазата сами по себе си са отпускащи, все пак в повечето случаи преди тях е нужно да направим процедура за дълбока релаксация. За никого не е тайна, че за постигането на това съществуват много техники, но аз предлагам най-ефективните според мен.
Техника № 3 (1) Отпускане с автотренинг
Автотренингът въобще е много разпространен за постигане на различни цели. Като средство за отпускане той също е ефективен, особено за хората, много податливи на хипноза. Самият аз съм използвал тази техника само във връзка с Другите и никога не съм постигал нужното ниво на релаксация само чрез нея.
Тя се състои в самовнушаване на степента на отпускане. Убеждавайки себе си в настъпващата релаксация и като резултат в пълно отпускане, вие карате организма си да се подчинява и да се нагоди към това. Автоматично започва отпускане на цялото тяло. За да има по-висока ефективност можете да си повтаряте думите: „Чувствам нарастващо от-пускане в ръцете, краката, пръстите на ръцете и краката и т н. Чувствам как организмът ми става напълно отпуснат, чак до върха на ушите и пръстите. Чувствам, че с всяка секунда се потапям все по-дълбоко и по-дълбоко..:’ Важното е не само да произнасяте това за себе си и да си внушавате тези мисли, но и непременно да почувствате отпускане в цялото тяло.
Това занимание трябва да продължава до създаване на усещане за пълно отпускане, при това се старайте да не заспите от монотонния процес, което става често при начинаещите. В началния етап достигането на дълбока релаксация може да изисква трийсет и повече минути, но с натрупване на опит времето намалява до няколко минути.
Техника № 3 (2) Отпускане чрез припомняне на състояние
Аналог на техника № 1 (9). В дадения случай е желателно да си спомните цялата палитра от усещания за отпуснатото състояние на тялото.
Техника № 3 (3) Отпускане чрез дотинг
Това е една от най-разпространените и ефективни техники за постигане на отпуснато състояние. Освен това е една от най-добрите за непосредствено попадане във фаза, заради което е подробно описана под № 4 (5).
Техника № 3 (4) Каталептично отпускане
По принцип тази техника би могла да бъде не само в този раздел, тъй като може самостоятелно да въвежда във фазата както преди съня, така и след него, но аз смятам, че тя най-добре подхожда именно за отпускане, защото при нейното използване е лесно да се определи степента на от-пуснатост: можеш да се движиш – значи още не си се отпуснал, ако не можеш – време е да се опиташ да се отделиш.
Всичко е много просто, ако разбереш същността на действията. След елементарното отпускане на тялото и ума и успокояване на дишането – просто безметежно краткотрайно лежане – трябва да си внушиш невъзможността да помръднеш някоя част от тялото си, като начало дланите. За тази цел си представете, че ръката ви енаправена не от плът, а от камък, и че тя е също така неподвижна, твърда и тежка. Представяйте си това колкото може по-ярко и си вярвайте. След две до пет минути, през които сте си внушавали това, опитайте да помръднете палеца си. Вероятно ще ви се отдаде не толкова леко, както преди. Най-вероятно от първия опит ще забележите затруднение в подчинението на ръката.
Ако това се случи, старайте се да запомните усещанията, за да може следващия път да ги възпроизведете по-лесно. После се опитайте още по-силно да си представите каменна ръка. С всеки изминал път ще се получава по-добре и по-добре. За достигане на тази цел ще ви е нужно все по-малко време. Още по-просто е да започнете да експериментирате с клепачите на очите си, като си внушавате невъзможност да ги помръднете по същия начин. Постепенно след няколко дни ще можете едновременно да обездвижвате все по-голяма част от тялото си и накрая цялото си тяло. По-нататък напредъкът ще бъде само в качеството и бързината на достигане на това състояние. При това ще изпитвате незабравими усещания, когато с цялото усилие на волята си ще се опитвате да се движите, но нищо няма да се получава. Ако сте изплашени, можете да излезете от това състояние със същите средства както при умишленото излизане от фазата, което е описано в отделен раздел. Когато се научите да се обездвижвате, можете да пристъпвате към техниките на излизане от тялото, макар че за някого вероятно няма да е нужно, защото каталепсията води до леко отделяне, без особени усилия.
Дадената техника ще бъде подходяща за всеки втори човек, защото именно толкова хора могат лесно да влязат в подобно хипнотично състояние. По тази причина аз не наблягам на тази техника. Лично при мен се е случвало да ми се вкамени юмрукът от първия път (започнах да правя експерименти с него), след което косата на главата ми се изправи, а аз си мислех, че това е много по-трудно или въобще невъзможно. Ако имате ясна дикция и уверен глас, чрез тренировки по този начин можете да въвеждате в състояние на ката-лепсия други хора.
Техника № 3 (5) Отпускане чрез продухване
Това е много разпространена техника в автохипнозата. Състои се в едновременната концентрация върху дишането и частите на тялото, като свързва тези две действия в един процес.
Намирайки се в удобно положение, трябва да си пред-ставяте как по време на вдишването през дихателните пъти-ща в организма ви навлиза някаква ярка енергия, която надува един балон някъде в центъра на торса. При издишване тази енергия трябва да излиза през отпуснатата част на тялото, която по този начин постоянно се променя, за да продуха всяка част на тялото поотделно. В някои части на тялото може да се правят по няколко издишвания наведнъж. Понякога може да си представяте излизане на енергията наведнъж през цялото тяло. Смисълът на това действие е дълбоко навлизане в съзнанието с помощта на визуализация и концентрация върху вътрешни образи.
Дадената техника има смисъл само тогава, когато колкото можете по-ясно си представяте този процес, и главното е заедно с издишването да усетите прилив на отпуснатост, който всеки следващ път ви потапя по-дълбоко. Техниката емного ефективна и аз често я използвам, но в началните етапи отнема доста време.
Техника № 3 (6) Отпускане чрез сензоризация
Това е често използвана техника за изпадане в транс. Тя има много разновидности, в основата на които е едновременното възприемане на заобикалящата среда с всички сетивни органи. Целта е да се доведе съзнанието до вътрешно състояние на концентрация на усещанията, при което отслабва възприемчивостта към външни дразнещи движения и промени.
Техниката не е много проста, но при определени тренировки е много ефективна, особено съвместно с други техники за отпускане.
За да се осъществи, на първо място е нужно максимално удобно положение на тялото. След като малко сме полежали (поседели), съзнанието и дишането са спокойни, трябва да пристъпим към последователно възприемане на обкръжаващото ни с всички сетивни органи. Нужно е да концентрираме вниманието си отначало върху зрението (ако навън е свет-ло), тъй като дори със затворени очи ние виждаме светлината през клепачите си. Известно време трябва добре да усетим нервна възбуда на зрението и след това да пристъпим към слуха. Трябва да се опитаме да чуем всички заобикалящи ни звуци, като ги отделяме според произхода им, и да си внушим, че не трябва да реагираме емоционално на тях. По този начин е необходимо да оценим всички свои чувства. По време на този процес съзнанието обикновено силно се успокоява заедно с тялото. Но тази процедура отнема много време.
Лично аз обикновено комбинирам различни техники. Например много ефективно е да се комбинират спомените с всички останали техники. Има много прост начин да се определи степента на умението да се използват тези техники: ако с тяхна помощ можете не само да се отпуснете, но и да попаднете във фаза, то те са напълно усвоени. Всяка от описаните по-горе техники за отпускане има такъв потенциал, но постигането е много трудно.
С времето често въобще отпада необходимостта от отпускане. Достатъчно е да заемем удобно положение и то само настъпва, особено ако организмът е уморен.
След като почувстваме състояние на дълбоко отпускане, пристъпваме непосредствено към техниките за пряко влизане. Но трябва да помним, че успехът им напълно зависи от степента на релаксация, затова за нея не трябва да пестим време, иначе просто нищо няма да се получи.
Техника № 4 (1) Визуализация
Тази техника е ефективна и широко използвана. Особено популярна е сред йогите, които също практикуват астрални пътешествия. Техниката е изпробвана успешно от мен, но има два недостатъка. Първо, при нейното използване може лесно да заспим. Второ, необходимо е много голямо търпение и внимание.
Смисълът й е в това: нужно е максимално ясно мислено да си представим всеки един предмет, докато той не стане абсолютно реален за съзнанието. Не трябва да бъркаме това с техниката за наблюдаване на образи (№ 1 -6), където е нужно да се концентрираме върху материализацията на вече съществуващи образи. В дадения случай може да се прави същото, но най-често се концентрираме върху едни и същи образи, набелязани предварително. Например йогите и будистите обичат да си представят цветчето на лотоса. Трябва да си представяме предмета във всички ракурси и с всички детайли. Освен това трябва да си внушим, че той става все по-реален. Този процес отначало може да отнеме много време. Ето защо тренирайте тази техника вечер, когато си лягате, като си поставите за цел да наблюдавате предмета дотогава, докато не стане реален (т. е. вече сте във фазата) или докато не заспите.
Не естрашно, ако не стане веднага, но рано или късно реализацията на образа се отдава почти на всички, които са достатъчно търпеливи.
Техника № 4 (2) Възбуждане
Използвам тази техника много често за пряко излизане от тялото. Тя eмного проста, лесна и не изисква големи усилия, макар че това е много относително.
Състои се в това, че след отпускане е нужно напълно да успокоим съзнанието, да премахнем всички мисли и да следим за потапянето си в състояние на сън, като при това наблюдаваме всички съпътстващи усещания. Нужно е не толкова да наблюдаваме, колкото да концентрираме вниманието си върху това и да не мислим за нищо друго. Важното eв никакъв случай да не заспиваме и да владеем ситуацията.
Не eизключено първите опити да завършват със заспи-wane, но не трябва да се разочаровате, защото не е толкова лесно да излъжем физиологията си и навика, изработван през целия ни живот досега, а именно: да се изключва съзнанието при потапяне в съня. Но когато усещаме, че съзнанието вече се изплъзва, трябва рязко да се свестим с цялата яснота на разума, сякаш изплуваме от краткотрайна забрава. При това се получават вибрации.
За по-добро разбиране на действията по време на „изплуването” трябва да си спомним това, което правим обикновено, когато се опитваме да се събудим от някакъв кошмарен сън (със сигурност имате такъв опит). В момента на възбудата е нужно само да направите същото.
За да постигнете положителен ефект, понякога трябва да направите тази процедура достатъчно много пъти. С натрупването на опит вибрациите се получават почти веднага, но в началото е по-добре да тренирате преди нощното заспиване дотогава, докато не настъпи сънят, или да правите това определен брой пъти (пет и повече). Това ще развие търпението ви, ще ви даде нужния опит и ще ви избави от излишното вълнение с приближаването към целта.
Техника № 4 (3) Припомняне на състояние
Това е аналог на техника № 1 (9). Същото е, само че трябва да разберете, че след сън тя е по-ефективна, а в дадения случай ще са нужни много повече усилия.
Техника № 4 (4) Излизания
Това е аналог на техника № 1 (5), само че в този случай се изисква много повече време. За тренировка е ефективно всеки ден преди заспиване макар и за малко да се опитваме да излезем от себе си.
Техника №4 (5) Дотинг
Това е една от най-разпространените техники за попадане в отпуснато състояние и в ОИТ. Нито една друга техника за мен не е по-ефективна от тази. Освен това тя е първата, с която успях да постигна, макар и с голямо усилие, пряко навлизане във фазата. На началния етап в повечето случаи е необходимо много време, но ако се упражнявате преди лягане, това няма да се отрази на обичайната ви програма за Деня.
Дотингът има още един голям плюс – почти винаги се получава желаният резултат, независимо от физиологията на човека. Затова на тази техника трябва да се обръща първостепенно внимание, ако искате да се занимавате с аинг, макар че тя ще ви отнеме много време.
Тя се състои в това, че след отпускането трябва да започне последователна концентрация върху точките на тяло-то, разположени по всички стави, включително между фалангите на пръстите. Изключение правят само връзките между ребрата. На гърдите, корема и гърба може произволно да се разполагат няколко точки, които не е задължително да бъдат в ставите. Те могат да бъдат проектирани върху кожата на ставите или въобще в произволен ред, но така. че да обхва-щат цялото тяло. По тези точки трябва да се движите по един и същи начин всеки път, като се задържате върху всяка точ-ка три до десет секунди или докато не настъпи ясно усещане. Препоръчва се даденото действие да се прави всеки път преди нощния сън. Желателно е преди заспиване да практикувате дотинг поне 15 минути. А ако можете да противостоите на съня, правете тази процедура по няколко часа, което ще увеличи шансовете за успех. Рано или късно ще попаднете във фаза, но не бива да забравяте, че заедно с отпускането на тялото трябва да настъпи и отпускане на ума, което се отнася за абсолютно всички техники.
Като пример ще отбележа, че ми се наложи да провеждам дотинг по няколко часа всяка нощ, преди да получа дългоочаквания резултат. Сега, разбира се, ми е нужно по-малко време, но това се отнася лично за мен, при вас всичко ще бъде по-различно и може би по-добре.
Техника № 4 (6) Наблюдение на образи
Това е аналог на техника № 1 (6). Но в дадения случай е по-трудно да се открият някакви вътрешни видения, затова е по-добре веднага да се опитаме да виждаме елементарни точки и петна, които постепенно лесно преминават в логически изображения, а после и в цели сюжети. Трябва да помним, че реализацията на образите в този случай става много бавно и е лесно да се изгуби осъзнатостта. Ето защо в никакъв случай не трябва да се вниква напълно в сюжета. За да не изчезнат първите образи, не се опитвайте да ги разглеждате. Правете това в по-дълбоко състояние. След като всичко стане реално, вече няма да имате съмнения, че се намирате във фазата. Тази техника е отлична в борбата с безсънието.
Техника № 4 (7) Фантомни усещания
Това е аналог на техника № 1 (14). В дадения случай тя не е толкова лека, но често е ефективна. За да я използвате, трябва задължително да усвоите „докажи това за себе си”, след което просто да увеличавате получените постижения.
Още веднъж ще отбележа, че не трябва да се безпокоите ако не става от първия път, така е почти винаги и почти във всичко. Трябва само малко да потърпите и резултат непременно ще има, защото хората в същността си в голяма степен са еднакви. И ако аз, както и много други хора, можем да направим нещо, защо да не можете и вие?
При някои хора (за което страшно им завиждам) непреднамереното пряко попадане в състояние, много близко до ОИТ, става на практика всеки път при заспиване. Познавам няколко такива човека и техните описания обикновено са от рода на: „Легнах си в леглото (по-често това става при жените), стана ми много хубаво и уютно, а в главата ми се въртяха различни мисли. После започнах да чувствам някакво движение надолу (или встрани), което постепенно се усилваше. Имах усещането, че потъвам някъде или нещо ме засмуква някъде. Тези усещания ставаха все по-отчетливи, но постепенно изгубих осъзнатостта и съм заспала.” Парадоксално е, че някои се страхуват от това и всяко заспиване при тях се асоциира с неприятни преживявания. Но още по-учудващо е, че мнозина не подозират в какво могат да се превърнат дадените „падания” и „засмуквания”. А всъщност на тях им остава само съзнателно да задълбочат тези усещания и да ги контролират, за да попаднат в ОИТ.
