Техники за непряко попадане във фаза

Може да прозвучи странно, но за попадане във фазата е необходимо определено намерение. Това намерение трябва да създадем в себе си не преди самия опит да се отделим от тялото, а много по-рано, дори още преди съня. Намерението трябва да се състои от три части. Първото е силното желание да изпиташ ОИТ изобщо, без да имаме предвид конкретен ден и час. Второто намерение при непрякото влизане във фазата се създава преди съня, след който планираме да го направим. Трябва да мислим за предстоящото събитие преди самото заспиване, но обикновено е достатъчно за няколко секунди да успокоим съзнанието си. като изчистим всички мисли, и в тези мигове ясно да си представим бъдещото събитие или направо да кажем на своето подсъзнание за желаното. Третото намерение е най-простото и то трябва да се появи в момента непосредствено преди опита за излизане от тялото.

Всички тези намерения не струват нищо, ако някъде в подсъзнанието има макар и малко съмнение. Въпросът е в това, че всички намерения се правят с цел да се внуши на подсъзнанието нужната задача. Ако бъде програмирано за това, тогава то може силно да помогне, а всяко съмнениеможе да разруши тази програма.

Но всъщност такова основателно намерение е нужно само в началните стадии. С придобиването на опит е достатъчен само най-малък изблик на желание преди съня и то обикновено се реализира.

Смисълът на намерението не е само в това да внуши възможността за излизане от тялото, но и в това да създаде второ внимание, което реагира на момента на събуждането и ни кара бързо да си спомним за предварителното желание. В това е същността на непрякото влизане във фазата. Необходимо е в нужния момент да си спомним за желанието, което на пръв поглед изглежда лесна работа, но спомнете си колкото често не можем да определим местонахождението си веднага след сън. Разбира се, става дума не за мигновено спомняне в момента на събуждане по тази причина, че няма ясна граница между спане и будно състояние, дори бодърстването е класифицирано с няколко стадии на физиологичната ак-гивност. Обикновено се получава влизане във фазата две-три минути след пробуждане на съзнанието, но има и случаи, когато можем да лежим до пет и повече минути и въпреки това пак се получава.

Ако помислите за бъдещите ОИТ преди съня, шансовете да си спомните тази задача веднага след съня силно нарастват. Може би сте забелязали тази тънкост на човешката психика, благодарение на която това става. В повечето случаи при първото пробуждане на съзнанието след сън първо автоматично започваме да мислим за това, за което сме мислили в навечерието на съня. Ето защо за да не станем по навик от леглото и да започнем обичайните си дела или да заспим отново, нужно е непременно да размишляваме на тази тема преди заспиване. Дори при опитни практици често без тази процедура нищо не се получава. Трябва още да помним, че колкото повече си мислим преди сън, толкова по-голяма е вероятноспа да си спомним за това впоследствие.

Ако при вас нещата стават без внушение, мога само да ви завидя. Можете да правите каквото и да е, дори да помолите някого да улови момента на вашето събуждане и да ви напомни за астрала, само и само да помните за тази цел веднага след сънищата. Може даже да записвате на магнетофон молбата към себе си да си спомните задачата, така че този запис да се повтаря в голям интервал от време и в един момент да ви събуди с напомнянето си.

Няма никакво значение продължителността на съня, след който правите опити да се отделите от тялото. Можете да легнете или да седнете в удобен фотьойл и да подремнете две минути. Събуждането след тях ще бъде не по-малко ефективно отколкото след сън, продължил един, два или седем часа. Сънят може да се възприема като отлично упражнение за отпускане, дори най-доброто от всички подобни. Може да се научите да заспивате за няколко минути и после след всеки неуспешен опит отново да заспивате за кратко време. По този начин може да заспивате и да се събуждате няколко часа и да имате при това голям брой попа-дания във фазата. Ако изпитвате проблеми със заспиването, в книгата има глава на тази тема, с помощта на която можетеда усвоите почти моментално заспиване, което е много важ-но при множеството опити да влезете във фазата. В графика N° 2 за примера СМС (сутрешни множествени събуждания) е показана степента на потапяне в съня на организма при липса на необходимост от дълъг и дълбок сън. Точно по такъв принцип стават събужданията и потапянето в желаната фаза на бързия сън при всички други бързи заспивания, в това число и умишлените.

Трябва отделно да спомена за броя възможни събуждания по време и след основния сън. През нощта ние се събуждаме почти винаги на всеки час и половина, но просто не го помним. От това следва, че дори за шестчасов сън можете да имате четири опита да се отделите от тялото. От тази гледна точка са особено важни множествените събуждания след всеки повече или по-малко дълъг сън. Например, призори сънят става неспокоен и повърхностен: усилват се импулсите от пълния пикочен мехур, от празната жлъчка и муску-лите, уморени от почти неподвижното състояние; увеличава се делът на бързия сън, който се съпровожца със сънища – всичко това взето заедно ни кара да се събудим. Тези чести събуждания стават без никаква умисъл, затова за новаците е достъпно да улавят моментите на събуждане, тъй като те не умеят умишлено много пъти да заспиват. Можете да си спомните моментите, които сте изпитали при продължителен сън, когато не ви се иска да спите, но все пак го правите, и то не задълго, защото организмът вече не се нуждае от дълбок сън. Но това не означава, че попадайки във фазата, вие няма да можете да се задълбочите. От казаното по-горе се получава следното: за една нощ можете да имате от четири до десет-дванайсет опита за влизане във фазата. Два от три такива опита може да се окажат ефективни, т. е. за едно денонощие може да се окажете във фазата от един до осем пъти без особени проблеми.

В графика N° 4 с плътна черта са показани моментите, които е лесно да се окажете във фаза, ако ги уловите; със сиви сектори е показана областта от възможното намиране във фазата през цялата нощ.

Таблицата показва по-високата вероятност на сутрешното попадане във фазата и с по-дълъг престой там поради прекъсване на дълбоките потапяния във фазата на бавния сън.

По време на всяко събуждане се създава лъжливото впечатление за пълно пробуждане на организма, в резултат на което като че ли е невъзможно да се влезе във фаза. Умът става абсолютно ясен и усещайки реалното тяло, е трудно да повярвате, че може да излезете от него. Това е главната причина, заради която, попадайки във фазата, човек дори не се опитва да излезе от тялото, като използва някаква техника. Макар че в такива моменти понякога може да се излезе от тялото, предварително е трудно да се предположи. Колко пъти сте можели да попаднете в астрала, ако знаехте, че толкова много пъти сте се намирали в нужнотосъстояние? Този проблем е много по-сериозен, отколкото изглежда. Аз се занимавам вече не една година с това, но често съм напълно сигурен, че съм се събудил по всички параметри и може дори да не се опитвам. След това винаги се учудвам, ако опитам да го направя и се получи.

За да не се изложи, човек трябва да убеди себе си да прави опити даже при пълната увереност в тяхната безизходност. Само така може да се получат голям брой фази. В действителност е много вероятно. Внушете си, че трябва да правите това, дори без да спазвате някакви задължителни правила на поведение веднага след събуждане.

Тези правила се състоят от няколко точки, главната от които е неподвижността. Ако помръднете с ръка или с друга част на тялото веднага след събуждане, в повечето случаи нивото на отпуснатост рязко спада до ниво на невъзможност за отделяне от тялото. Другите точки се изразяват в отсъствие на активност във всички възможни сфери, включително много дълбоко размишляване и разглеждане на околния свят. Но в моя опит имаше моменти, когато успявах да попадна във фазата след направено движение, например обръщане на другата страна. Необходимо е още веднъж да отбележа, че трябва да се опитате да се отделите дори при неспазване на тези правила. Голям брой от извършваните след събуждане движения са породени не от реални части на тялото, а от фантомни, т. е. често вие вече се намирате във фазата, но не подозирате за това, защото, първо, фантомните усещания по нищо не се отличават от реалните, и второ, няма други усещания за фаза, и макар че я има, тя трябва да се задълбочи.

Почти никога при неосъзнати фантомни движения не подозирам за тяхната природа, но когато открия несъвпадение, например забелязвам реалната си ръка не на мястото, където я чувствам и движа в момента, разбирам станалото. Мога да си спомня няколко любопитни моменти, когато, например с фантомната ръка си бърках в носа, изпитвайки при това всички съпътстващи усещания, или когато си търках сънените очи. Когато сте били в неосъзната фаза, вие сигурно неведнъж в живота си сте ставали от кревата и сте извършвали някакви действия, като в резултат не сте могли да разберете ставащото, защото мозъкът е моделирал пълната реал ност.

Сега преминаваме към действията, които е необходимо да извършваме при събуждане, за да попаднем във фаза. Всички техники са представени в азбучен ред, затова не трябва да обръщате внимание на техния пореден номер.

Техника N° 1 (1) Вибрации

Това е най-разпространената техника за попадане въвфаза. Тя се състои в създаване на много специфични усещания, които никъде в живота повече не се срещат, поради което е много трудно да ги опишем за незнаещия човек, но и двама знаещи не могат да намерят точните характерни опре деления. Най-много вибрациите напомнят преминаващ през цялото тяло силен ток, който в повечето случаи не причинява болка. Близки са до високочестотните колебания, откъдето идва и тяхното название. По време на този процес в началото силно те тресе, но след това честотата става толков висока, че преставаш да възприемаш амплитудата. Ако някога ви се случи, веднага ще разберете, че това са именно тези вибрации.

Не по-малко сложно е да се опишат начините, с помощта на които се предизвикват вибрациите. Аз познавам четири основни начина. Първият: трябва с всичка сила да насочиш очите си към носа, при което очите трябва да са затворени, ефективно е също така просто да си обърнеш очите нагоре. Вторият начин е най-използваният от мен заради простотата му, но много труден за описание; дълго мислих за неговото название, но освен напрежение или напрежение на мозъка не измислих нищо друго; може би речникът ми е недостатъчен макар че от дете четенето ми беше любимо занимание. Очевидно е невъзможно да напрегнеш мозъка си, но именно това винаги се опитвам да направя, не само за да предизвика вибрации, но и за да ги поддържам, усилвам или контролирам. Аз се губя в мислите си относно това как още може дабъде описан този метод, но щом при мен се получава, след определени опити ще се получи и при вас. Третият начин се състои в намерението да извършим движение с цялото си тяло, без да използваме мускулатурата – това е техника N° 1. Трябва да се опитате да се преместите, от една страна без да използвате силата на мускулите, но от друга страна, като извършвате някакво напрежение (нереално). Четвъртият начин – трябва да изпитате силен страх; това може да ви сеструва глупаво, защото е нужна причина за страха, но трябва да изпитате такива усещания все едно изживявате смразяващ страх и може изведнъж да се появят вибрации. Именно благодарение на този начин при мен стана първото спонтанно излизане от тялото.

Много по-лесно е да създадете вибрации, ако вече сте запознати с тях. В такъв случай за вас е достатъчно просто да си спомните за тях в нужния момент и те сами ще сепоявят.

Във всеки случай, ако сте решили да се занимавате с ОИТ, ще ви се наложи задължително да се запознаете с тези странни всеобхватни усещания – вибрациите. Най-важното е да не мислите, че това е нещо сложно. Те се създават много лесно в подходящия за тях момент.

Техника N° 1 (2) Вслушване

Това е една от най-любимите ми техники, макар че не я използвам често. Тя е проста и достъпна за всеки. Друг е въпросът, че нейната ефективност не винаги е висока, тъй като изисква повишено ниво на отпускане.

Същността е много проста – нужно е да се вслушваме в звуците, които имат вътрешен произход. Това може да е слаб шум, който чуваме често в ушите си след сън, или откъслечни звукове от предишен сън, например музика или нечия реч. Трябва да отбележа, че след събуждане ние не само извършваме фантомни движения, но често чуваме несъіцествуващи в реалността звуци, които може да се моделират от подсъзнанието. Често се чува включено радио или телевизор някъде при съседите. Ако разпознаете лъжливостта на тези звуци, можете да се вслушате и в тях.

По време на грамотно вслушване вие много бързо и без усилия можете да се окажете в най-дълбока фаза. Веднага ще го почувствате с всички клетки на тялото си, а за това е нужно само внимателно да се вслушате, да се концентрирате върху звука, който в началото може да бъде едва доловим, но после се превръща в заглушителен рев. Лесно ще почувствате как с помощта на тази техника, освен всичкодруго, можете да усилите вибрациите.

С други думи, тази техника може да се нарече концентриране върху фантомни звуци.

Техника N° 1 (З) Въртене

Това е проста техника, изразяваща се в желанието да се повъртите около отвесна ос на тялото си. За да я овладеете, трябва да тренирате нейното усвояване по всяко време. Достатъчно е да легнете на кревата или да седнете в удобно кресло и да си представите колкото може по-ярко въртене около ос. Отначало ще се получи завъртане на 90-140 градуса, но след малко тренировки можете ясно да си представите пълно завъртане. Трябва да се усвои завъртане и в двете посоки.

В момента след сън вие само трябва да си представите това завъртане. Възможно е от първия път да почувствате реално завъртане на тялото, което отначало е много учудва-що. Ако не се получи първия път, опитайте отново и отново. Може да се въртите около всякаква ос. Единственото усло-вие е винаги да има движение на 360 градуса.

Техника 1 (4) Излизане

По своята същност тази техника малко се отличава от предишната. При това, както и техника № 1 (7), тя не е фактор за въвеждане във фазата и се използва, когато организмът вече се намира в нея, но трябва да помним, че това става в голям процент от събужданията, ние просто не го забелязваме.

Нужно е само да се опитаме да излезем от тялото. Обикновено това става откъм близкия край на леглото. Единствената трудност, която възниква при усвояването на тази техника, е разбирането кога се извършва фантомно движение и кога – реално, ако никога не сте го изпитвали. Фантомното движение по усещане с нищо не се отличава от реалното. На мен също винаги ми се струва, че излизам наистина, дори до момента на падането, когато не достигам до пода. Но реално аз нито веднъж не съм падал, за разлика от някои мои познати. На мен ми се струва, че по одеалото, по неговото мърдане е лесно да се определи в реалността ли става то, или не. Аз самият определям това по друг начин, но не мога точно да определя какъв е той.

Обяснявам на другите какво чувствам, че всичко става както в реалността и не трябва да се плашим, а да продължим движението.

Техника № 1 (5) Изпълзяване

Често използвам тази техника, но не съм чувал някой да споменава за нея. Изработих я сам в процеса на опита, защото е много удобна и ефективна. Лесна е за обяснение, защото е пределно проста.

Като начало трябва да си представите мислени движения с ръце, крака и всички други части на тялото (може и само една част). Постепенно се концентрирате върху тези усещания и продължавате движението. Усещанията отначало се раздвояват – еднакво смътно ще чувствате реалните части на тялото и появяващите се фантомни. Ако това стане, след известно време бившите мислени усещания ще станат доминиращи и вие ще престанете да чувствате реалното си тяло.

Много често по време на използване на тази техника се появява неприятно усещане за съпротива на нещо неизвестно заедно със силна умора. Това трябва за кратко време да се изтърпи и щом малко се задълбочите, веднага ще се появи лекота и удоволствие. В никакъв случай не се отказвайте.

Техника № 1 (6) Наблюдаване на образи

Тази техника се отличава от предходната с това, че е нужно да си представим не усещането за движение, а визуалния обект, или да се концентрираме върху образите, останали от съня. Можете просто да затворите очи и внимателно да разгледате появяващите се различни точки и петна, които постепенно приемат по-сложна форма, наподобяваща ясна картина. Щом възникне чувството за яснота и стабилност на образа, т. е. може спокойно да разглеждате и при това нищо не изчезва, опитайте да се отделите от тялото си, да създадете вибрации, които сигурно ще се появят, или да осъществите по-нататъшно задълбочаване с помощта на всяка друга техника.

Техника № 1 (7) Полет

Тази техника по принцип не е начин за достигане до фазата, тъй като осъществяването й вече е възможно при нейното наличие, макар че според някои източници това е пълноценна техника. Полетът може да служи като катализатор за намиране във фазата. Всичко, което трябва да се направи, е просто да се опитате да полетите. Ако това се е получило, вие сами можете да се досетите къде се намирате. Това действие също може да послужи като тласък за поява на фазата в момента, когато при опит за полет се появят вибрации поради силното намерение за това.

Може да се лети по всякакъв начин. Ако искате, просто се устремете нагоре, паралелно на лежащото тяло, ако иска те – настрани или под ъгъл. Можете да се опитате да полетите само с част от себе си, например с долната част на тялото, като я издигате във формата на дъга. Общо казано, както искате, само да има движение.

Техника № 1 (8) Полузаспивания, съпроводени с възбуда

Тази техника също беше въведена от мен изключително по пътя на опита. Тя може да се прилага и за пряко влизане въвфазата. Нейната цел е да потопим целия организъм всъня, но при това да създадем второ внимание, което реагира в момент на изключване на съзнанието. Полузаспивания-та не са нищо друго освен прекъснати сънища. В момента на подаване на сигнала чрез второто внимание трябва да се опитаме колкото може по-бързо да дойдем в съзнание. Та­къв опит в това състояние може да доведе до поява на вибрации. Ако нищо не се получи, трябва да направим още няколко опита. Не си струва да губим много време за заспива-не, това може да стане много бързо, ако се използва предложената от мен техника на вътрешното мълчание, описана вследващата глава, или техника № 1 (10). Не мога да кажа, че това е много добра техника. Самият аз я използвам рядко. В д началния етап на занимания с аинг е по-добре да не си губите времето с нея, но винаги е нужно да я помните.

Техника № 1 (9) Припомняне на състояние

Това е често използвана и разпространена техника, но тя може да се прилага само от тези, които някога са попадали във фаза, тъй като всичките действия по нейното осъществяване се състоят само в припомняне на усещания, които съпътстват местонахождението извън тялото. В нужния момент вие просто се опитвате да си спомните себе си ясно втова състояние, като си припомняте всички подробности. При това започва да действа феноменът памет на чувствата, който възпроизвежда желаното състояние.

Техниката на припомняне на състоянието е приложима в много страни на аинга, включително отпускането и прякото влизане във фазата. Аз използвам спомените достатъчно често и заедно с другите по-сложни техники, затова в дневниците ми за тях не е казано почти нищо.

Техника № 1 (10)Силово заспиване

Това е още една от моите любими техники, защото е елементарна за осъществяване и може често да се прилага. Смисълът й е в силното намерение за бързо заспиване, при което мозъкът веднага предизвиква стандартните за такива случаи промени в състоянието на организма, но при това той е заблуден, защото съзнанието при тази техника не трябва да се изключва. То трябва да се намира в затаено състояние и без нито една мисъл.

В нужния момент е лесно да почувствате появилата се фаза и да пристъпите към закрепване на положението. Обикновено са достатъчни само няколко секунди, за да се потопи организмът в нужното състояние. За проверка на ефективността на тази техника след кратко силово заспиване може да се опитате да се отделите от тялото. Ако не се получи, трябва да се опитате още веднъж лъжовно да заспите. Макар че техниката е измислена от мен, тя е изпробвана от мнозина с положителен резултат.

Моето новаторство се състои в използването на тази техника само за непряко влизане. В някои други области на ОИТ тя е много известна и често прилагана. Например по време на приближаващ фал може бързо да си представите, че лежите на легло и заспивате. В повечето случаи фалът е преодолян и можем да останем във фазата. По този начин можем да лъжем организма си много пъти по време на всяко озоваване във фазата.

Техника № 1 (11) Смятане

Тази техника е най-разпространена за попадане в ПСС (променени състояния на съзнанието). Тя активно се използва от мнозина, занимаващи се с хомохипноза. В много източници тя е описана като основна за влизане в различни ПСС, но според мен не е толкова ефективна, както би ми се искало.

Един малък процент от моите попадания във фаза беше създаден благодарение на тази универсална техника. Смисълът й е в бавното броене до сто или друго число. При това не трябва да мислим за нищо и да се стараем да не заспиваме, поради което броенето може да бъде усложнено, например да се брои обратно. Трябва, разбира се, да броим наум и с интервал от няколко секунди или паралелно на вдишванията и издишванията. След известно време започвате да осъзнавате себе си във фазата и съответно действате, при което настъпват промени в самоусещането.

За техниката също е важно второто внимание, което не трябва да ви позволява да заспите. За съжаление, тази техника не заработва от първия опит. Обикновено е нужно да заспиваме много пъти, преди да започне нещо да се получава. Тази техника не случайно се използва срещу безсъние, самс че в този случай липсва второто внимание за бодърстване.

Техника № 1 (12) Страх

При начините за създаване на вибрации вече споменах, че можете да създадете макар и моделирано усещане за страх с цел поява на вибрации. Но дадената техника е отделена не само заради това, че има и друг смисъл, а защото е много ефективна и от време на време се използва в качеството на независима техника.

Същността й се състои в следното: в момента на събуждането да си спомним или да си представим нещо много страшно. Трябва да кажа, че след сън съзнанието е много чувствително към страха, затова да си спомним нещо страшно не етолкова сложно, както изглежда. Предварително можете да си премислите всички ваши страхове, като започняте от детските и свършите със сериозните фобии, за да може после лесно да си ги спомните и използвате. Ако някакъв страх не предизвиква във вас силни емоции, когато сте бодри, това не значи, че няма да се изплашите много след събуждане. Например за мен след събуждане е достатъчно да си представя колкото може по-реално стоящи до мен призраци и видения и веднага усещам силни вибрации. В бодро състояние мислите за призраци изобщо не ме плашат. Главното в този момент е да не се изплашите толкова силно, че да започнете веднага да излизате от фазата самостоятелно, но това рядко става, защото действа условен страх, който трябва да наплаши подсъзнанието, а самите вие в това вре-месигурно ясно ще си представяте липсата на опасност, но страхът ще остане. Тази техника също съм разработил самостоятелно.

Техника № 1 (13) Сърцебиене

Тази техника е универсална за прякото и непрякото попадане във фаза. Смисълът й е прост, но не винаги е лесно осъществим, особено при прякото влизане във фазата.

Техниката сърцебиене в един или друг вид присъства почти във всички източници, но аз предлагам своя интерпретация и разновидност. Работата е в това да почувствате отзвука на сърцебиенето в колкото може по-голяма част на тялото. Понякога е достатъчно да го почувствате в гръдния кош, ръцете и главата, а понякога, като го чувате по цялото тяло, в крайна сметка може да не се получи нищо. Трябва не само да чувствате, но и да се концентрирате, по време на което се осъществява потапянето във фазата.

При използването на тази техника за непряко влизане обикновено е достатъчно да почувствате силни тласъци в няколко места. При това цялото тяло обикновено се потапя във вибрации, но не винаги.

Техника № 1 (14) Фантомни усещания

Тази техника, която често използвам, е разработена от мен случайно, което не означава, че аз съм нейният първооткривател. Много бях чел за нея, но никъде не се споменаваше, че с нейна помощ при определени условия можем да попаднем във фаза, а не само в състояние на обикновен транс.

Тя се състои в опита постепенно да отделим някаква част от тялото, т. е. в откъсването на фантома от трафарета. Обикновено като изходен материал се използва кракът или ръката, но в някои случаи и тазът. С избраната част от тялото е нужно да се направи фантомно движение, което не се получава веднага, но се забелязва (наистина отначало дори опитният човек трудно определя характера на движението: реално или фантомно). После трябва да направим още единопит с това движение, при което амплитудата ще бъде много по-висока. И по този начин се повтаря действието дотогава, докато амплитудата не стане голяма. Не трябва да мислите за това кога да завършите заниманието, защото в момента на силно увеличаване на амплитудата целият организъм е под влияние на вибрации и става възможно отделянето от тялото. Понякога е достатъчно по този начин да размърдате пръста си и резултатът ще бъде същият.

За да избера колкото може по-лесно раздвижената в дадения момент част от тялото, аз обикновено правя бърз опит да помръдна фантомно всички части на тялото и като резултат избирам най-податливата. Почти във всички случаи най-ефективни части на тялото са китките на ръцете.

У вас може да възникне резонният въпрос – какво означава фантомно помръдване? На мен отново ми е трудно да го обясня. Мога само да повторя, че е нужно да правим движение без напрягане на реалните мускули. Лесно ще разберете за какво говоря, ако се намирате в нужното състояние. А ако вече сте доказали възможността за съществуване извън тялото, вие знаете за какво става дума.

За овладяване на тази техника съществува много ефективна тренировка, която дава възможност не само да разберете същността на фантомното движение и да го почувствате, но и да се научите да въвеждате себе си в по-леки състояния на транс, които впоследствие можете да се научите да трансформирате в ОИТ. Ето защо тази техника присъства и в раздела за техниките за пряко влизане във фазата.

Внимание! Трябва задължително да знаете, че няма да се получи нищо, ако силно се вълнувате при опитите да попаднете във фаза. Това може да стане голям проблем, защото в момента на нужната концентрация върху действията трябва да бъдете спокойни. Иначе мозъкът се възбужда и силно спада нивото на отпускане. От опит знам: когато ми се струва, че остава малко, но се вълнувам от предстоящото, се връщам към изходна позиция. Няма някакви определени начини за борба с това и излишното вълнение се овладява с опита.

В практиката вие трябва да изберете тези техники, които са най-ефективни лично за вас. В началните стадии е по-добре да опитате всяка една техника подробно, като правите по няколко (не по-малко от три) опита за излизане от тялото, защото ако опитате дадена техника само веднъж, повечето от тях могат да бъдат неуспешни и да се създаде погрешно мнение за тях.

Всички тези техники е нужно задължително да се опитате да използвате и при вторичен опит за влизане във фаза, т. е. след като се е получил фал. Ако отново успеете да излезете от тялото, опитвайте отново и отново неограничен брой пъти дотогава, докато организмът ви не се откаже. Затова си спомням много случаи, когато съм излизал по три-четири пъти, а понякога и до осем-десет пъти. Трябва винаги да имате мисълта за повторно излизане, благодарение на което може да увеличите броя на ОИТ няколко пъти. Приблизително всеки втори път се получава да излезете от тялото повторно и ако това стане, често е няколко пъти подред.

За да имате ориентир колко успешни фази сте постигнали, ще дам пример от моя опит. При заниманията ми с аинг в началните етапи имах средно по едно излизане за три до пет дена, като отчитам, че съм имал и други грижи за времето от няколко месеца, през които имах редки излизания. С натрупването на опит съкратих този брой до един-два дена. През последните няколко месеца средният интервал между ОИТ е по-малко от денонощие. От тези цифри трябва да се разберат две неща: първо, статистиката не отчита повторните излизания, и второ, аз смятам дори последните резултати за много ниски и мисля, че е напълно реално да умножа техния брой два-три пъти.