Да попаднеш във фазата е едно, да се задълбочиш във фазата е нещо друго, а да останеш във фазата е не по-малко важно нещо. Въпросът е в това, че попадайки във фазата, вие няма да стоите там спокойно колкото си искате, като се занимавате с нещо и не мислите за задържане на състоянието. Като четете тази книга, вие вече сте срещали напомняне за процедурите на задържане, които ми се налага да прилагам във фазата. Мисля, че няма хора, които могат да избегнат това. От това доколко усърдно се прилагат техниките за задържане на състоянието зависи времето, през което се намираме във фазата. Без това почти винаги ОИТ приключва след няколко секунди. Ето защо за да постигнем успех в аинга, трябва добре да знаем причините за фала и да го избягваме.
Техниките на задържане по същество са основани на противопоставяне на процесите, водещи към фала, затова е нужно да се знаят причините. Те са много на брой, но можем да ги разделим на няколко основни групи, към които съответно се прилагат различни техники. Откровено казано, малко завиждам на читателите на тази книга, тъй като те разбират много неща направо и не трябва да изследват всичко върху себе си. Не знам колко време би ми отнело частичното разбиране на причините за фала. В първите ми ОИТ можех да използвам някакви процедури за задържане само неосъзнато, принудително. Например, когато се борех с вцепенението, аз автоматично задълбочавах и задържах състоянието, защото активността е едно от верните действия за задържане на фазата. Постепенно страхът премина и аз престанах дз правя активно каквото и да било във фазата, поради което попадах там за няколко секунди. Но с течение на времето, като анализирах дългите и късите пребивавания във фазата, изчислих възможните начини на противодействие. Оказа се, че най-важният и често срещан фактор, който води до фал, еуспокояването на мислите и действията, което има нежела-ни последици. Не е много трудно да се бориш с това, ако знаеш как.
Техника № 6 (1) Задържане чрез активност
Когато говорим за успокояване в главата, възниква идеята за активността, което е правилно. Когато се намираме във фазата, трябва винаги непременно да извършваме някакво действие, като започнем от физическата активност и завършим с умствената, но насочена към вътрешните процеси на астрала.
Това е най-простата и в същото време най-действена техника, затова ако техниките се описват не по азбучен ред, а по степен на важност, тя все едно ще бъде на първо място. Смисълът се състои в близкия и постоянно променящ се контакт с астралния свят и всичките му проявления. Така че никога не трябва замислено да стоим на едно място и да не правим нищо. Трябва винаги да се намираме в пределна активност. Това не е трудно за постигане, защото е много интересно.
Можете да оглеждате или да опипвате, да се пъхате във всяка врата и всяка дупка, да разговаряте с някого и т. н. Изобщо нужно е винаги да се намирате в движение.
Техника № 6 (2) Задържане с помощта на вибрациите
Отново става дума за вибрациите. Те се използват навсякъде: и при попадане във фазата, и при първичното и вторичното задълбочаване, и при задържане на състоянието. Оказва се, че ако овладеем вибрациите, можем да усвоим целия астрал, тъй като там те се използват навсякъде. Но в дадения случай използването на вибрациите трябва да става по малко по-различен начин.
Преди съм описвал тяхното използване в статично положение, без да се намирам в определен сюжет. Сега става Дума за задържане на състояние, без да излизаме от астрал-ните лабиринти, което става отчасти по различен начин. Всичко се състои в съвместяване на постоянния и прекъснатия контрол над вибрациите с продължаване на извънте-яесните действия. Следователно когато сме във фазата,трябва постоянно да поддържаме усещането за вибрации които, разбира се, няма да бъдат най-силни, но и това е напълно достатъчно. Отначало такова съчетаване може да ви се стори трудно, но с него се свиква бързо. На мен повече ми харесва да контролирам вибрациите на пресекулки, като си спомням за тях на всеки една-две минути, увисвам в пространството и ги засилвам (само чрез напрягане на мозъка), после се връщам към изходния сюжет. В този случай вибрациите постепенно отслабват, но с всеки следващ път отделям повече време на този процес.
Техника № 6 (3) Задържане чрез концентрация
Това е най-известната и често използвана техника за задържане на фазата, описана в повечето източници. Тя е много лесна и интересна за прилагане. Състои се в концентрация, разглеждане на заобикалящите ни във фазата предмети и същества. За да не пречи това на сюжета, трябва да се разглеждат предметите, които участват в него. Например, когато вървите по улицата, да разглеждате всяка една подроб-, ност – от боклуците по земята до прозорците на съседните къщи – или да се вглеждате във всяка черта на лицето и тялото на разговарящия с вас човек. Има само едно условие – нищо не трябва да се разглежда панорамно, т. е. трябва да се разглежда възможно по-близък и малък детайл. Ако гледате например някакъв голям или отдалечен обект, скоро ще изпитате фал. Панорамно можете да разглеждате само много малко време, след което непременно трябва да приложите процедурата за задържане. При силна необходимост за продължително наблюдение на далечен обект най-удобно е последователно по няколко секунди да гледате него и някакъв близък предмет – например ръцете ви.
Запомнете тази техника също така добре, както и техниката за активността № 6 (1), и никога няма да имате проблеми с намирането във фазата.
Техника № 6 (4) Задържане чрез опипване
Най-общо това е техника № 5 (5), но с някои малки разлики. В дадения случай тя се използва за постоянно задържане във фазата с цел удобство, затова трябва да взаимодейства със ставащите във фазата събития. За това е нужно само да опипвате, да осъществите допир с обкръжаващите ви предмети. Ако по време на сюжета не се изискват свободни ръце, трябва да ги масажирате една друга, тъй като това не ви отвлича от действието.
Тази техника е най-добре да използвате от време на време и в комбинация с други техники. Тя отлично се съчетава с концентрацията в случаите, когато се изисква близко конкретно изучаване на нещо.
Техника № 6 (5) Задържане чрез наблюдение на сюжета
Тази техника е идеална само за просто наблюдение на ставащите около вас събития в ОИТ. Например за наблюдение на заобикалящите ви астрални действия като кинозри-тел, което е достижимо с известни тренировки, но е трудно да намерим рационално използване на това занимание, макар че понякога това просто ни се иска. В други случаи тази техника е повече вредна за фазата, отколкото полезна, защото при нейното използване е лесно да се изгуби осъзнатостта и да заспим.
Тя представлява нещо много просто: трябва само внимателно и с интерес да следите външните събития, в които може би също сте малко въвлечени, но винаги да осъзнавате своето реално положение. Това е лесно да се каже, но на практика е много трудно дълго време да бъдеш страничен наблюдател, затова тази техника е по-добре да се използва само в някои по-особени случаи.
Когато сте във фазата, може да използвате която и да е от първите три техники като процедура за задържане, без да прибягвате до други, което не се отразява върху средната продължителност на ОИТ. Другите две техники са дадени повече за общо познание, отколкото за практическо прилагане. Лично аз най-често използвам активността и концентрацията. В някои случаи задържам чрез вибрации, а останалите – опипване и наблюдение – съм прилагал само няколко пъти.
Втората причина, заради която стават много фалове в началните етапи, е излишната ангажираност на съзнанието стам събития, въобще няма от какво да се страхувате.
Двете описани по-горе причини за фаловете са най-разпространените. Ако се научите да им се противопоставяте, можете дълго и плодотворно да се намирате във фазата! Има и други причини, които се срещат много по-рядко и не играят голяма роля, но си струва да припомним за тях. Имало е случаи, когато при мен ставаше фал поради внезапно появил се страх, който буквално ме изтласкваше от фазата. Интересно е, че в някои случаи страхът само спомага за по-дългия престой във фазата, но само в случаите, когато той поначало е там или при плавното му появяване. Не мога да намеря обяснение, но не във всички случаи на внезапно възникнал страх се получава фал. Няма смисъл целенасочено да се борим с този страх. С опита той сам отшумява.
Има такива случаи на фалове, на които е невъзможно да противостоиш. Те се получават от някакви реални проблеми, създаващи реалното усещане за дискомфорт или болка. Например най-честата причина от този род е неудобното положение на реалното тяло по време на фазата, вследствие на което съзнанието във фазата постоянно получава тревожни сигнали и още повече тези сигнали не позволяват лесно да достигнем нивото на достатъчна увереност във фазата. Това лесно може да доведе до нежелан фал. Разбираемо за всеки е, че в случаи на залежаване и оттичане на различни части на тялото фалът настъпва автоматично.
В моя опит голямо място заемат случаите на фалове, за които не успях да намеря обяснение. Най-обидното е, че те обхващат значителен процент от всички случаи на непроиз-волно излизане от фазата в течение на няколко години. Това може да се види в статистическото приложение в края на книгата. Изглежда, че съществуват такива страни на астра-ла, които аз сам и без съответното оборудване не мога да разгледам. Те са причината за тези неопределени фалове. На пръв поглед правиш всичко правилно и спазваш всички необходими процедури, но в някои случаи това не гарантира нищо. Не може да се обясни и със състоянието на отпочина-лия организъм, защото такива фалове се случват и по време на вечерната и нощната фаза, когато то трябва да е много стабилно.
Но излизането от фазата може да е в резултат не само на фал, но и като следствие от най-обикновено заспиване, на което се пада приблизително една пета от излизанията от това състояние. Представете си само: всеки пети път ОИТ завършва със заспиване. Тази статистика говори само за едно – с това трябва да се борим, иначе много време е изгубено напразно. Трябва да разберем, че във фазата много рядко ти се спи дори и нощем, но това не защитава от съня, което силно затруднява борбата с него, защото идва незабелязано.
Най-важният начин за противопоставяне на заспиването е постоянното осъзнаване на собственото положение. Това може да изглежда очевидно, но във фазата е много лесно да се увлечеш от нещо и да заспиш. Затова е нужно от време на време ясно да осъзнаваш себе си и степента на възможното заспиване, на което трябва да се съпротивляваме. При добре развито второ внимание тази дейност се облекчава съществено.
Вторият важен начин е малко дистанцираното отношение към сюжета във фазата. Защото при пълно, всеобхватно съпреживяване е лесно да изгубиш осъзнатостта и просто заспиваш, като се потопиш в събитията на съня. Най-интересното е, че този принцип е приложим не само към астрала, но и към всеки реален човешки живот като цяло. Щом се отдадете на провокиращите ви емоции, веднага можете да забравите за обмисленото и обективно възприятие на ставащото, което може да ви отведе в задънения лабиринт на глупави мисли, действия и постъпки. Трябва винаги да се запазва странично отношение към ставащото, което ви позволява да се държите по-трезво и рационално.
Ако погледнете моите годишни статистики на заспивани-ята във фазата, ще забележите, че те малко са се променили с времето. Поради това може да помислите, че аз не прогресирам в съпротивата си. Но въпросът е в друго. Когато при мен станаха по-редки елементарните заспивания, моето подсъзнание започна да си прави с мен интересна шега. Имах Усещането, че то се опитва да ме приспи по всякакъв начин, като използва за тази цел дори сложни подходи.
В явната фаза много активно се съпротивлявах на съня,като постоянно си мислех за него. Но когато излизах от фаза. та, снижавах повишеното внимание и второто внимание, поради факта, че те не бяха необходими. От това се е възползвало моето подсъзнание. То просто напълно е повтаряло ситуацията на фала, с всичките й прояви, като се включат усещанията за изчезналата фаза и визуалният обзор на реалната обстановка. След това при мен веднага спадаше вниманието и аз заспивах. Отначало дълго не можех да определя нито един моделиран фал и това силно ме ядосваше, защото едва се бях научил да се боря със заспиването. Винаги се учудвах колко реално се копираше всичко. Много често нямаше за какво да се захванеш. Всичко ставаше както при обичайния фал.
Аз, разбира се, започнах да мисля как да се боря с това. Оказа се, че има само една възможност за противопоставяне: всеки път след фала трябва не само да се опиташ отново да влезеш във фазата, тъй като неуспешният опит може също да се моделира, но и щателно да обмислиш положението и подробно да оцениш всичко. Само след като постъпвах така всеки път след сън, постепенно започнах да осъзнавам моделираните фалове, които за една ОИТ ставаха 3-4 пъти. Всеки път след излизане от фазата аз оглеждах околната обстановка и търсех възможните несъответствия с реалността. Понякога те изобщо липсваха, но все пак аз често ги разпознавах, като правех тестове за тяхната реалност в случаите, когато имах подозрения за моделиране. Тестовете се състояха в това, че се опитвах чрез усилване на волята да преместя или да запаля с поглед нещо, за което дори във фазата е нужна тренировка и аз вече го умеех. В някои случаи в обстановката имаше само един детайл, който не съвпадаше с реалността. Например веднъж се събудих и започнах да разглеждам стаята. Нямаше нищо необикновено, но аз се чувствах реално събудил се човек. Беше през зимата, а в моята стая слънце влиза само рано сутрин през лятото, и то за малко, а слънчевата светлина тогава огряваше края на стената до прозореца. Това ми подсказа, че не съм в реалността, а във фазата.
Има още една лъжа на подсъзнанието. От време на време в ОИТ могат да изчезват не само ясните усещания, коитосъпътстват фазата, но и въобще всички подобни усещания, но това не означава край на фазата. Всичко става толкова реално, че можеш от глупост самостоятелно да напуснеш фазата, защото ти се струва, че този процес вече е започнал самостоятелно. Затова винаги се опитвайте да напуснете тялото си отново и отново след като се върнете в него.
Разбира се, трябва да се интересувате от това доколко продължителен е престоят ви във фазата, колко време можете успешно да продължите процедурите за задържане на това състояние. От това зависи целият характер на действията в астрала. Колкото повече се намирате там, толкова по-интересно е да се занимавате с това и обратно, макар и в началните етапи. Повярвайте ми, ще бъдете безкрайно щастливи при отделянията от тялото ви дори само за секунди.
Аз вече отбелязах относителността на оценката за времето във фазата, там то се движи в друг формат. Например интересно е да знаем, че туптенето на сърцето може да се възприема като грохот, защото на една минута във фазата се падат до десет в реалността, а може би и обратното. Съзнанието частично възприема тези два потока на времето, като по този начин не дава възможност да се определи точно неговата продължителност. Този процес в някои случаи е управляем по желание. Затова времето във фазата е по-добре да се възприема с количеството на извършените там действия. Само като използваме това измерение, можем повече или по-малко точно да опишем продължителността на ОИТ. Сега за едно излизане от тялото аз мога да извърша много действия в най-различна посока. Мога просто дълго да летя в пространството, да утоля психическия глад за нещо, да срещна човек, когото отдавна не съм виждал, да се развличам по всякакъв начин – за едно излизане много често можем да осъществим всичко, което включва в себе си аингът, а това говори за относително дълго намиране във фазата.
Би било чудесно, ако всеки път е така. Досега една част от моите отделяния от тялото по време е достатъчна само за осъществяване на първата поставена задача и само толкова. С времето процентът на такива неуспешни ОИТ постепенно намалява, но аз не мисля, че някога той ще спадне до нулата. На първо време процентът на дългите фази не пре вишава 20. Може би всичко това е измислено от природата: тя ви пуска задълго във фазата само тогава, когато сте по-подготвени за това и можете да се противопоставите на съществуващите там материализирани вътрешни душевни проблеми. Това не може да се изключи напълно.
Целият ни живот трябва да се състои от постоянно и непрекъснато самоусъвършенстване, само в този процес ние можем да се чувстваме комфортно, като жънем плодовете на своя труд, в противен случай всеки индивид става нещастен, депресивен, без смисъл в живота. Ако не подкрепяте това твърдение, огледайте се наоколо и ще видите, че само регресиращите са нещастни в живота. Или прогресираш, или не. Като изхождаме от това, трябва винаги да се стремим към максимален идеал, ако той не носи вреда, т. е. във фазата трябва да се стремим да бъдем цяла нощ, за да не се прекъсва съзнанието нито за минута през целия живот. Аз знам, че това е възможно, но съм все още далече от него. Първоначално това беше моята главна цел и такава остава и до днес. След достигането на това астралът разкрива всичките си възможности и преимущества. Както се казва, колкото по-високо си поставяш летвата, толкова по-високо ще скочиш, макар и да не достигнеш целта. Ето защо си поставяйте цел да бъдете максимално извън тялото – по време на обичайния сън.
