Техники

Бързо попадане във фазата за нетърпеливите

Повечето хора нямат опит с ОИТ, затова сигурно като прочетете тази книга, ще ви се прииска колкото можете по-бързо да изпитате върху себе си какво е да си извън тялото. Вероятно просто нямате търпение да си изясните всичко и да изучите всички техники и ви се иска като начало поне за малко да усетите фазата и да разберете какво представляват тези вибрации. За да задоволя вашия интерес, съм допълнил този раздел в главата с приложенията. Съжалявам, че другите автори не са го правили, а това може да бъде ключов момент за много нетърпеливи и недоверчиви хора. Този раздел дава възможност в много кратък срок да изпитате толкова странни и необикновени извънтелесни преживявания. В главата, посветена на техниките, се намират почти всички известни на мен техники и те в повечето случаи са достатъчни за обучение. Още повече там има всичко, описано в този раздел. Само че тук аз поставям по-силно ударение на най-простата и едновременно ефективна техника и предлагам повече или по-малко подробен спектър от необходимите междинни действия, и всичко това е на едно място.

И така, вие сте решили непременно бързо да излезете от тялото, за да разберете природата на това състояние. От опит ще кажа, че прекалено силното желание вече е наполовина свършена работа, защото колкото по-силно е желанието за това в дадения момент, толкова повече шансове имате за положителен изход. За бързото попадане във фазата за повечето хора може да бъде ефективен само начинът за непрякото влизане. Струва ми се, че за човек, който не е изпитал отделяне от тялото, най-продуктивна ще бъде техниката за излизания № 1 (5). Може би тя не е най-действената като цяло, но в дадения случай е много удобна.

Трябва много силно да се настроите за припомняне на своята идея всеки път след събуждане. За това много помагат размишленията преди сън. И после, след като се събуди те, трябва винаги да помните за аинга и веднага да се опитате да излезете от тялото. Важното е преди това да не правите никакви реални движения, които силно намаляват отпускането. Самите излизания се състоят в това, че трябва с всички части на тялото да извършвате мислени движения, т е. да си представяте реално движение и да се стараете да почувствате всички възникващи при това усещания. Отначало тези движения ще бъдат бледи и неясни, както при обичайната мисловна представа, но постепенно (след 15 секунди – 3 минути) те започват да доминират и вие преставате да чувствате реалното си тяло. Заедно с простите мислени движения много ефективно е да правите и мислено опипване на тялото и на това, върху което лежите. По време на този процес в преходния стадий обикновено се появява чувство на силна умора и нежелание.

Знайте, че това са предвестници на успеха и те преминават бързо с продължаване на действието. При повече или по-малко отчетливо усещане за фантомното тяло трябва веднага да прибегнете до първично задълбочаване, в дадения случай с помощта на опипване на всичко възможно (себе си, кревата и т. н.), което е много полезно. След като усещането стане ясно, за вторично задълбочаване се опитайте да паднете с главата надолу. В този момент най-вероятно ще липсва зрението, но то може лесно да се появи, макар че и без него, повярвайте ми, ще имате достатъчно емоции.

Важното е да не се страхувате от нищо и да се стараете колкото е възможно по-малко да се вълнувате, особено при първите признаци на попадане в странното състояние на фазата. Опитайте се да потискате вълнението, иначе то ще провали всичко. Аз например дълго не можех да вляза във фаза по пряк начин, защото всеки път, когато нещо се получаваше, възникваше силно вълнение, заради което спираха всички процеси.

Колко време ще мине, преди да се отделите от тялото -това зависи само от броя на събужданията и опитите за излизане след това. Още веднъж ще отбележа, че сутрин в почивен ден, когато няма закъде да бързаме, ние се събуждаме и заспиваме много пъти, затова ако уловите поне половината от всички събуждания, има много голяма вероятност да влезете във фазата в течение на няколко дни, включително и първия. Но може да е нужно и повече време.

За съжаление аз не знам друга по-ефективна за начинаещите техника. Не съм сигурен, че въобще съществува техника, която позволява в този случай да попаднете в ОИТ буквално след първия опит по всяко време на деня. Струва ми се, че за такова важно събитие си струва да пожертвате дори и няколко дни, защото това е началото. По-нататък всичко ще бъде по-лесно и по-бързо.

Не се разстройвайте, ако тази техника не дава бързи резултати. Ако в течение на две седмици сте се опитвали да уловите минимум две събуждания в денонощие и нищо не се е получавало, струва си да преминете към други техники, защото тази по някакви причини не ви подхожда. Но тя действа във всички случаи, които са ми известни, особено ако правите всичко така, както е описано по-горе. По тази причина можете да щурмувате тази техника до победния край, дори ако това ви отнеме не един месец. Целта си струва, а и успехът е сигурен.

Желая ви най-искрено от цялата си душа успех в това начинание! Бъдете сигурни, че вашият свят ще стане много по-широк и интересен!

Успех!

———————–

Безусловно тази глава на книгата има най-голяма стойност, защото именно в нея се сьдържа най-важната и необходима информация. Без тази глава, без предложените тyк техники всичко останало не би имало никаква стойност и би позволявало не само да се съмнявате в моите думи, но и да предположите, меко казано, че авторът има психични отклонения. Именно тази глава прави книгата неголословна и позволява на всеки желаещ лично да се убеди в правдивостта на ОИТ и да разшири личните си способности.

Съществуват много начини за попадане във фаза. Никой не се е наемал да ги изброи и това няма смисъл поради голямата разновидност на всеки от тях. Често практикуващите в процеса на опита създават най-подходящата за себе си техника, изведена от резултатите на предишни излизания от тялото. Практически всички основни техники се срещат в книгата в местата, които са откъси от дневника. Аз усвоих повечето от най-известните техники или поне съм ги опитал затова ми е достатъчно лесно да отделя най-ефективните от тях. Освен това значителна част от всички описани техники е разработена от мен и не се споменава никъде, което ще позволи даже на опитния човек да почерпи от тук нещо интересно. Може би сведенията ми са твърде специфични с оглед особеностите на моя организъм и моя начин на живот, с които съм се съобразявал, поради което ефективността на една или друга техника може да бъде различна за вас.

От цялото многообразие на попадане във фазата могат да се отделят три принципно различаващи се начина. Това са влизането във фаза пряко, непряко и чрез съня. Не съм срещал хора, които да владеят само един от тези начини и да нямат опит с другите. Най-често всички владеят техниката на непрякото влизане и влизането чрез съня, защото това са най-простите начини и не изискват голям разход на време и емоции за тяхното достигане. Но за всеки опитен човек е срамно да не владее всичките три начина. Само в такъв случай може да се използва максимално целият потенциал на аинга, ето защо всеки трябва да се стреми да овладее всички начини за попадане във фазата. Никога не бих започнал да пиша тази книга, ако не бях усвоил най-трудния от тях – прекия начин за влизане във фазата, с който имах особени затруднения.

Разбира се, би могло като техники на попадане да се описват наркотични и още някакви други методи, които сигурно съществуват. Но аз няма да засягам този въпрос по две основни причини първо, всичко в тази книга се базира на моя опит, а за достигане на ОИТ аз винаги съм използвал, използвам и ще използвам само силата на собствения си разум и воля; второ, за тази цел трябва да се използват само методи, които не причиняват вреда, в противен случай това няма да се различава от наркоманията.

Най-важният начин за влизане във фазата е прякото влизане. Под това понятие се подразбира попадане във фазата чрез протичане на този процес не по-рано от 5-10 минути след настъпване на съня, който в този случай не трябва да влияе на потапяне във фазата. Този начин има две важни качества – позволява да попаднете в това състояние по всяко време на денонощието, стига само да поискате; той е най-поверителният за страничния наблюдател, който може несправедливо да сметне всички останали начини за обикновен сън. Именно тази техника за попадане в астрала често се споменава в разговорите на екстрасенсите (в дадения контекст тази дума по нищо не се отличава от аингерите), но те хитруват – само малцина ги владеят толкова добре, че дори не споменават за останалите техники. От всички непроизволни техники за попадане в ОИТ тази отстъпва само на следващата по-долу.

Под непряко влизане във фазата се подразбира попадане във фазата след сън, събуждане не повече от приблизи телно 5 минути след това. Няма значение продължителността на съня, тя може да е една минута или цяла нощ. Именно този начин най-често се случва непроизволно. Неговата ефективност се дължи на това, че организмьт след сън се намира в много отпуснато състояние и освен това той доскоро е бил в близко до фазата положение – в състояние на сън, което не може да не влияе на резултатността на опитите да се отделите от тялото в този момент.

Под попадане във фазата чрез съня се подразбира осъзнаване по някаква причина на собственото положение там, след което в случай на необходимост се прави само задъл-бочаване на състоянието с цел изостряне на чувствата. Това е най-непредсказуемият и лошо регулируем начин, тъй като осъзнаването на себе си по време на сън малко зависи от нашия ум. То протича винаги спонтанно, но не без причина, в което се състои усвояването на този начин. За неопитния човек това е най-неинтересната техника, защото се асоциира с обичайния сън. Но, разбира се, на практика това не е така.

В действителността липсва съществена разлика между резултатите от тези три техники. Единствено попадайки във фазата чрез съня, съществува по-голяма вероятност от повторно заспиване на съзнанието. Ако решите да се занимавате с аинг, техниките на попадане нямат значение – все едно, ще получите всичко от това занимание. Друг е въпросът, че нещо може да ви е по-удобно и да имате повече възможности за него. Всички ние имаме различен живот и организмите ни са различно функционално устроени. В краен случай е достатъчно да владеете който и да е от тези начини – нищо няма да ви убегне.

Лично при мен ситуацията беше такава, че в началото произволно ми се случваха влизания във фазата след сън и чрез съня. Когато започнах да усвоявам влизането в това състояние, веднага поставих на първи план прякото влизане, но имах с него големи проблеми, докато с другите начини не беше така. Отначало броят на фазите чрез тях беше приблизително еднакъв, но постепенно делът на непрякото влизане все повече нарастваше, тъй като му отделях повече внимание. Броят на попаданията чрез съня се запази през годините, но в процентно отношение техният дял спада, което говори за произволно постоянство. Делът на преките попаданиявъв фазата постепенно расте, но непрякото влизане беше и остава за мен основно. Повечето от ОИТ при мен са възниквали именно по този начин. Това е така поради лекотата в осъществяването на тези техники лично за мен и не само за мен. Тя дава възможност за достигане на голям брой ОИТ чрез възможна тренировка на честите събуждания.

По своята същност ролята на съня в непрекия начин за попадане във фазата се сьстои единствено в неговата отпускаща способност. Това го отличава от прекия начин, където за отпускане се използват голям брой сложни и досадни техники, изискващи търпение и воля. Ето защо непрякото влизане е по-лесно – не трябва да се изразходват усилия за отпускане. Заспиваш и това е. Организмът поема върху себе си тази функция, а вие през това време получавате своето. По силата на заявеното по-горе може да се каже, че непрякото влизане не съществува, а това, което ние подразбираме под него, е обикновен пряк начин, но като отпускаща техника се използва сънят, който в дадения случай действа безотказно.

Влизането в ОИТ с помощта на осъзнаване на себе си в сьня също не изисква особени усилия. Трябва само да създавате засилено намерение, второ внимание, но при много хора с това възникват проблеми. Този начин изисква дълбоки вътрешни усилия, което на практика може да бъде сложно.

Но това не може да се сравнява с прякото влизане. Много е обидно, когато за опити влагаш много време и усилия, акато резултат не получаваш нищо. С мен често е ставало така и макар че това не е при всички, все едно никой не достига стопроцентова резултатност. Не е ли по-добре тогава изобщо да не се използва прякото влизане, тъй като при непрякото няма такова голямо разочарование и процентът на успеха е много по-висок?

Само вашият организъм и физиология могат да повлияят на крайния избор на основния тип техника за попадане въвфазата. Познавам хора, които имат такъв организъм, че не се затрудняват с влизането. Те почти не прилагат усилия нито при прекия, нито при непрекия начин. Просто лягат или сядат в удобно кресло и след известно време произволно попадат във фазата. Най-често хората с такава физиология не знаят какво става с тях и дори се страхуват през целия живот.

Има хора, които, напротив, изпитват големи трудности по този въпрос. Прилагат много усилия, а резултатът е незначителен, ако въобще го има. Но няма хора, за които са недостъпни тези преживявания. Ако се затруднявате да попаднете във фазата по прекия или непрекия начин, това означава, че вашият организъм не може да бъде отпуснат без сън, затова е нужно да вложите усилия в начина за попадане във фазата чрез съня. Себе си аз не мога да отнеса нито към тези, на които лесно им се отдава, нито към онези, на които им е трудно. Сега се намирам някъде по средата, но на това силно влияние оказва моят начин на живот, затова ми е трудно да кажа какви трудности бих изпитвал, ако не се занимавах със спорт. От една страна, на моя организъм поради тежките тренировки му е нужно повече отдих и сън, отколкото на обикновените хора. Изглежда, че това увеличава моята резултативност при попадане във фазата поради по-честите възможности. Но от друга страна, развитата мускулатура на тялото ми пречи на отпускането – при повече мускули от- пускането е по-трудно. Това е разбираемо дори за неосведомения човек. Това е моят главен проблем. Затова йогите приличат на концлагеристи от Освиенцим. Някога някъде в коментарите към йогийски трактати прочетох, че трябва да се направи избор между масивното тяло и способността за релаксация. Ето защо хората на спорта трябва да са готови за особени трудности.

Не само заниманията със спорт могат да повлияят на способността за влизане във фазата, но също така и други страни на човешкия живот, като включваме и психологическите проблеми, когато даже опитният човек може със седмици да не изпита нито една ОИТ.

Безспорно силно влияние на астрала оказва неправилни-ят начин на живот – прекомерното пушене, алкохолизмът и наркотиците. Това не може да не доведе до някаква сериозна болест или патология. Ако погледнем най-общо, влияние има абсолютно всичко в нашия живот, но ако не се злоупотребява с нищо, няма да има голямо отражение върху степента на попадане във фазата.

Силно влияние върху попадането във фазата има и постоянството в практикуването на подобни занимания. Практиката влияе върху всичко в нашия живот, но в тази област това е силно забележимо. Трябва да практикувате колкото може повече техники на влизане във фазата, трябва да опитате няколко, преди да получите резултат. Не трябва да се спирате върху една избрана техника, защото те, освен всичко друго, на един стадий на развитие могат да бъдат ефективни, а на друг – не.